uFeel.me
Добър ден, Любов...
Автор: vili_fitka,  13 февруари 2009 г. в 19:52 ч.
прочити: 642

 

Добър ден, Любов!

           

Знам, че не съм ти писала отдавна. Знам, че напоследък налудничаво се спъвам и в най-малките камъчета, разбивам се в най-облите скали. Чувствам се изгубена, без ориентир, без компас. Загубих се! Изгубих пътя към дома, който ти ми посочи, просто защото сега не си там.

            Снощи видях усмивката ти в съня си. Тя ме прегърна с топла обич и ме притисна като малко дете. Събудих се с това усещане – за покой – и го запазих докато можех. Искам да знаеш, че съм поела по пътя към този покой.

            Усещането за празнота ме убива малко по малко. Съжалявам за толкова много неща. Исках да съм до теб по-често, за по-дълго. Да се грижа за теб по-добре. Да те предпазя от всяка болест, от студа, от страха... Съжалявам, че не намерих думи да опиша чувствата си – тези, които сега искам, а не мога да изкрещя. Съжалявам, че бях прекалено горда, за да ти кажа „Извинявай!”. Трябваше да те притисна така, че и Господ да не може да ни раздели. Бях ужасно уплашена, но не смеех да го призная. Борех се със страха си, като си повтарях, че някога ще се върнеш, че всичко е било кошмар и скоро ще се събудя. Повтарях го и мислех какво да ти кажа, като те видя. Сигурно съм обмисляла стотици варианти, но когато разбрах, че те няма и никога няма да погледна отново в очите ти, не казах нищо. Успях само да те целуна за сбогом в мислите си.

            Сега е тихо. Само вятърът блъска вратата и скърцането й пронизва тишината. Мисля какво да ти кажа, ако по някакъв начин се върнеш, ако Господ те изпрати отново при мен. Слънцето почти се скрива и потъва в морето, като изпълва всичко с красота. Много пъти заедно сме посрещали залеза така, на същата тази стара веранда, в същото това меко, но вече празно кресло... Но вече е различно – страшно и тъжно...

            Знам, че бдиш над мен и над нашата малка дъщеричка. Знам, че ме виждаш и чуваш. И знам, че някак си ще прочетеш това писмо. Винаги ще живееш в мен и чувствата ми към теб ще продължават да цъфтят, защото ти пося семето на любовта в душата ми. Ти ми показа пътя към дома! Ти ме дари с рожба! Ти ме направи щастлива! Любовта ми към теб ще живее не само тук, не само в този свят, а и в онзи-другия...

Обичам те!

       Завинаги твоя!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me