В очите ми нахлу обезумялото пространство,

потърси брод за своите проблеми,

присви крила смирено и безгласно

простена, сякаш уморено е.

Един въпрос ме мъчи непрестанно

и все тревожи мой’то ежедневие…

Една мечта ме буди постоянно,

но аз не мога да открия разрешение.

Ако си дал на всекиго по нещичко,

ако си бдял над детските главици,

ако не си робувал ти на вещите

и на невярващия си дарил частица

от собственото си доверие,

ако си бедния нахранил с твой’та вяра,

че утре ще е по-добър деня от днешния,

ако простиш лъжата и омразата

и не потънеш в хорското бездушие,

ако си дал сърцето си изцяло

и безрезервно си обичал,

ако любов за дар си подарявал,

дори и да не те обичат,

ще кажат ли, че си живял,

дори когато теб те няма?

08.08.2007г., Велико Търново