Забързвам се. От закъснение. До мястото остават крачки, миг, в който да извикаш с мисъл: „Ти щеше ли да дойдеш?”. Долавям те от звуците, на залата клавишите рисуват дъжд, през който се провирам стилно. Очите ми повтарят точно цвета в петроления шал върху критично черната вечерна рокля. Отпиваш глътката очакване, несигурно поклащаш своята съдба от чашата. Вкусът й е премерен, познат и точен, но винаги това е след... и е студено, душата ти е кубче лед от дълга жажда. Закъснях. Наситеност от разговори, малко смях и багри... черно, бяло, сиво (разменят жестове през пръсти) и светлината от очите ти... За миг пробягваш до средата с поглед, поставяш мен под сцената с прожектор, от всеки ъгъл търсиш лъч насоченост да ме докоснеш в тяхната очакваност ... от срещата...