Бяла планета с моето дихание
излиза от мен, в небето сияе,
след нея още една и още, и още,
среднощ е,  светло става от тях.
С грация нагоре те се упътват,
високо, високо и далече от мене,
о, мои дечица, довиждане, скъпи
пак ще се видим в най-скоро време!
Тъга от раздялата с тях ме обзема
и само въздишките присъстват във мен.
"Мале!" - дочух от простора далечен,
аз съм и майка им и техен баща.
Сълзи от очите се стичат
като пълноводни потоци,
а със въздишките от мене отлитат
дечицата ми: планети,духове, Богове.
Замират за миг в небесата,
поглеждат ме нежно и отиват по пътя си,
за да изпълнят света с живота си нов,
а сърцето ми свива се от тази раздяла.
Живот след живот създавам ги вече,
невъзможно ми е да ги преброя,
а времето тече ли тече
и бързо от тях ме отделя.