В летните вечери в тъмното сгушени,
приказки страшни с магьосници зли,
 дъх притаили, захласнато слушахме ,
после въртяхме се чак до зори!

Скачахме сутрин, набързо закусвахме
хуквахме, гонейки дългия ден,
 бяхме принцеси и с принца препускахме,
бяхме войници, попаднали в плен!

Книгите толкова жадно поглъщахме,
 а Оцеола ни беше кумир!
 Със колене наранени се връщахме
и със череши си правехме пир!

Бяхме деца почернели от слънцето,
бродещи в детския чист кръговрат!
Там- във душата съм скътала зрънцето
 мъничко зрънце от детския свят!