Хлътнало, уморено, проскърцващо..

Колко ли си го тормозил?

Леглото ти.

Олтара ни.

Където извършваме

ритуала си.

 

И то - леглото ти,

свидетел стана

на нещо ново,

красиво и чисто.

 

Любовта ни?

 

(„И какво е любов?”)

 

Говориш ми.

Думи.

Повтарям ги.

До запетая помня

какво си ми казал.

 

Разбирам го напълно.

Разбирам те напълно.

 

Но пак боли..

и търпя.

 

Леглото ти

едва издържа.

Тежки станахме

и двамата.

Внезапно.

 

И то – леглото ти,

болезнено изскърца

(а душата ми изсъска)

под натиска.

Дори то чу думите ти -

трудни са..

за преглъщане.

 

И усмихнах се,

прикрих сълзите.

Покрих го с прегръдка -

леглото ти.

За да запазя

спомените.