Искам само да ти кажа, че те обичам. Не мога без теб. Мина се толкова много време. не съм онова малко момиче,
нямам тези сили, които тогава. Прекалено много сълзи изплаках, прекалено много болка се стовари върху мен.
Не мога вечно да крия сълзите си зад фалшиви усмивки. Не мога вечно да бягам от любовта като казвам, че измама е
тя. Искам само да ти кажа, че ми липсваш. липсва ми онзи пламък в очите ти, смехът ти, устните ти, допира, уханието
дори. Всяка секунда, всеки миг, всяка усмивка и целувка. До кога мислиш мога да продължа? Вечно?! Нее, не вярвам,
че това си мислиш...  Не мога повече, не искам. Болката от ден на ден по - силна става. И няма го онова момиче,
с което се запозна. Искам само да ти кажа, че ми даде много. Даде ми толкова много усмивки, толкова много любов,
макар понякога преиграна. Даде ми себе си, допусна ме в сърцето си. Та аз повече не исках, не можех да искам...
Всяка частица от моето тяло трепне да вземе още малко от твоята любов, да открадне още целувки и бурни нощи.
Аз трепна за теб, копнея те така както никой друг не съм копняла. Искам да ти кажа само, че ти беше слънчев лъч
в мрачните и дълги нощи. Винаги знаеше как да върнеш усмивката на онова издуто доста често от сълзи лице. Ти
вдъхваше ми надежда, когато най- малко очаквах да има изход от ситуацията. Даде ми толкова много....
Искам да ти кажа само, че ако тогава не успя да ме погубиш, то сега бавно ме убиваш. Убиваш всеки хубав спомен.
Убиваш всяка вълшебна минута. Всеки допир по- далечен става. Почваш да изчезваш от съзнанието ми... НЕ! Няма да
допусна. Мой ще си. Поне в мен ще живееш. Не искам да губя спомена. Не искам да заличавам всичко. Не и теб, не и
сега. Искам само да ти кажа, че ти благодаря. Благодаря ти за всичко хубаво и лошо. Благодаря ти, за това, че бе
толкова много пъти до мен, когато мислех, че света е свършен, че отивам си от тук. Благодаря ти, за това, че
винаги намираше начин да ме оставиш жива и да ме накараш да искам да остана. Благодаря на Бог, че те има. Че те
направи част от моя живот. Благодаря ти дори за това, което сега правиш. Аз разбирам. Въпреки цялата болка в мен,
въпреки омразата, която твърдя, че изпитвам - аз те разбирам. Ти отново се опитваш да ме предпазиш, но този път
от самата мен. Не искаш за теб да си спомням и да страдам всяка нощ. За това го правиш и го знам. Усещам болка -
не отричам. Но мога да бъда силна. Помниш ли? Ти ме научи.  Благодаря ти, че ме отблъскваш. Научи ме да приемам
ударите с отворени ръце. Искам само да ти кажа, че ти в мен ще съществуваш - нощ и ден, ден и нощ. лято и зима,
на пролет и есен. Ти научи ме на тази любов и не мога, и не искам от нея да се откъсна аз. Ще пазя спомена за теб
жив докато аз живея. Ще плача нощем скрита от света - по теб ще копнея. Докато слънцето се заличи от земята,
докато океаните, моретата, реките и дори мъничките извори не пресъхнат. Докато земята се върти - ти оставаш в мен.
Спомена за теб, допира и целувките. Очите и усмивката. Оставаш в мен !
За това искам само да ти кажа, че не те обичам - аз те обожавам.