Душата ми без теб е мъртва,
бавно доуби я ти.
А усмивката ми, сякаш че по навик,
застинала на лицето ми стои!

Очите плачат безнадеждно,
мислено чертаят пътя към смъртта.
А устните, жадуващи целувка,
усмихнати ще чакат любовта!

Ти гледаш ме и без да се замисляш,
казваш ми, че съм добре.
Усмивката застинала е на лицето,
но плаче моето сърце!

Бавно убиваш всичко във мене,
но усмивката ми отново стои.
Кога ще разбереш, че е фалшива?!
Реална би могъл да я направиш само ти!