Дали съм променена
и отдалечена
от себе си,
или задълбочено
анализирам
от времето обременена?!
Не се харесвам!
Прекалено
е това задълбочено,
което влачи...
Сърцето ми опожарено
димящо плаче,
от Небе спасено!
Навсякъде кафяво
очакващо зелено...
Под облачните вади,
наливащи живот,
вятърът донася
аромат на плод...
Навярно ще дочакам
пролетното утро,
заплакала с капчука...
Щастлива
ще посрещна Слънцето!
Очите ще измия
в лъчите
с дъгата озарили
ми сълзите!..