uFeel.me
Раковски и Славянска
Автор: boba_fat,  17 февруари 2009 г. в 05:27 ч.
прочити: 409

Влизам ...
Обезцветена стая.
В 307-ма изстинал е чая.
Леглото ме пъди,
набързо сякаш осъди...
Запотено стъкло
чупи ми нежно крила,
дограмата допуква се
блъска ме нежно в глава...
Стаята бяга ми,
моли  за своя миг тишина!
Климатик ме осъжда -
идвам  му в повече,
среден пръст ми показва сега.
Мивка си скърца
в нощна симфония,
тръбите бучат -
хлебарка целува ръжда...
Асансьорите викат
в самота разминават  
тъжната, своя съдба.
Нагоре, надолу -
по улица тичат безброй
самотни сърца...
Всеки сред чужди е,
търсейки сродна душа...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me