Аз знам че не трябва да плача,
преглъщам сълза, след сълза.
Тъгата притисна ме в здрача
и сама се от скръб разрида.

Поглеждам те. Ти си наведен
и знам че и теб те боли.
Опитваш се нещо да шепнеш,
но давят те твойте сълзи.

Със нас и морето ридае
и тръшка в скалите вълни,
луната утеха не знае,
зад облаче рони сълзи.

Ти тръгваш, но пак се обръщаш...
Последно помахваш с ръka
Със нежност и страст ме прегръщаш
и знам че оставам сама.

Времето с теб беше сладко,
но ти трябва да тръгваш, уви.
Заедно бяхме за кратко,
но в сърцето ми вечно ще си.