Сърцето и разбито е,

душата и изгаря.

Пронизана от хиляди стрели,

се носи към безкрая.

Шишенцето отворено е,

седи на масата само

и сякаш я приканя

в прегръдките на това ново зло.

Ръката и трепери.

Тя  иска да се утеши

и поне за миг да забрави,

дните изпълнени с лъжи.

Лека като перце се издигна към безсмъртните звезди,

с надежда за утеха,

далеч от всеки спомен,

от горчивите сълзи.

На сутринта съседите ще шепнат,

за момичето живеещо само,

момичето без изход,

поддало се на това ново зло.

А тя се намира,

далеч от всичко това

и с усмивка наблюдава

какво се случва по света.