Стоиш пред мен. Виновно ме поглеждаш,
а после свеждаш своята глава...
Имаш нещо да ми кажеш май изглежда,
но какво пък от това?

Очаквах те да дойдеш твърде дълго,
а ти тогава беше друг и не посмя.
Сега за извинения е твърде късно.
Истината твоя днес за мене е лъжа!

Стоиш обаче ти, и ме поглеждаш.
Думите неканени във мен кънтят,
които тъй старателно нареждаш!
Но аз ти казах - закъсня!

Сърцето ми отново споменаваш.
Били са се обичали безкрайно нашите сърца!?
За нищо повече от мен не настоявай!
Днес се чувствам по-добре сама!