Пристъпваш бавно към обзелата ме тишина

и пръскаш с ярост свойта топлина...

Надничаш, но не смееш да изкажеш с глас това,

което аз отдавна чакам! Чакам и сега...

Кажи - какво ти виждаш през прозореца ми сив,

дали усещаш ме или пък чуваш само срив...

Долавяш ли на малките, красиви феи песента

или с предимство са изписаните грешки на дланта?!?

Не спираш да слухтиш, озърташ се, броиш...

Минутите пред теб изнизват се, а ти стоиш!

И стенат в теб молбите за любов и грехота,

но в стаята на феята дочуваш...само тишина...