Бъди самотна сянка, останала край фара,
и тихо със вълните споделяй свойта мъка,
че твоят принц прекрасен намерил си е друга
и крехката ти младост без жалост е потъпкал.

Била красива, казват, познати, непознати -
грациозна, мила, нежна, с душевност най-богата...
В омайната й хубост намерил бил разлъка -
затуй те е оставил самичка на земята.

Събуждала го сутрин със мирис на жасмини
и, казват, го поила с божествени нектари,
а вечер песни пяла, пленителни и дивни,
със танци най-изящни от краища незнайни.

А ти напразно скиташ по тоя бряг самотен
и неговия кораб очакваш да пристигне -
щастлив сега е принцът на новото си място
и някога от него едва ли ще си иде...