Тишината от урвите плаха

слиза, присяда във мрак.

Озарени върхарите бягат

някъде в ниското чак...

Ромона тих на реката

аз слушам и чезна до теб...

Дълго, много дълго в душата

отеква денят уморен.

Гасне нощта, всяка ласка

аленее в ръцете ми, знам -

лебед песента си кратка

болезнено изпял е сам...

Самотната вечер се стапя

някъде във твоя юг,

иде нощ  желана, кратка,

Рилска и Пиринска гръд -

аз усещам - ме  загръщат.

Тихо спуска се зора...



Ах, тази нощ,

по-кратка от сеткавица,

накъде ли отлетя?