Навярно

ще те има дълго…

Дори след края на света.

В косите ти

с лице от зима

ще спи забравена

дъга.

Ръцете ни

ще пазят още

онази бяла мека пепел…

От изгорена

в други

памет.
Още в нас
ще играят децата.
С овехтялата сянка на слънцето.

А сега

остани... Да погледаме.

Как надеждата слиза.

От хълма…