Красиви момичета с разперени рокли

танцуват на този среднощен карнавал.

Луната изтупва от небето отблясъци

от своя ефирен, сребърен шал.

Аз съм сама. И отдавна те чакам

до украсената машина за захарен памук.

Теб те няма. Този път закъсняваш.

А трябваше отдавна вече да си тук.

Загледана във облаците замечтано се унасям.

Избирам вятъра за мой кавалер.

И става пъстро и тъй карнавално,

защото във прегръдката му чувствам Теб.