Защо? Защо го направи?
Защо разплака малката блудница-
така ме наричаше ти!

Мразиш ме -
все мисля, че нещо съм направила!
Какво, кажи ми?
Или че нещо мога да направя,
да си върна онова,
което някога загубих без да разбера!

В живота ми нищожен, като ураган нахлу,
погази всичко, мен самата...
И си тръгна!
Не ми каза дори, дали е завинаги!

Но ето пак си тук!
Усещам погледа ти върху своето тяло.
Тук си,
но за мене вече не е тайна твоята мраза.
Отново си в мислите ми и в съня.
Макар да зная,
няма начин да си тук,няма начин да си ти!

Твоята снимка, тя ми шепти.
Дори и тя научи,
че станалото между нас е съвсем нередно.
Тя и на теб би разказала...
колко много тъга е виждала
през всичките нощи в моите очи.

Нощта -
дори и тя не е съгласна...
малката блудница,
да бъде подарена
от тебе на смъртта!


                                                              На Х.Н.