Отдавна те следя, Звезда,
на хоризонта тъжен засияла.
Но да те поиска в моята ръка
душата ми досега не е посмяла.

Не поисках до теб да се докосна
в нито един миг от твоя живот.
Много мъка сърцето ти жигоса,
но ти вървиш по трудния си път.

Радвам се, че сега си щастлива
и не е тъжно твоето небе.
Отдалече светлината ти красива
тънка паяжина в мене плете.

Ще остана приятел незнаен -
макар... че знаем се със теб...
Прости ми, че съм си потаен,
засега -  така е най-добре!



Посветено на една красива тъжна Звезда в плеадата Поетеси тук.