uFeel.me
В памет на спомена
Автор: yossifova,  19 февруари 2009 г. в 01:31 ч.
прочити: 169

Убивам спомена си.

Бавно и жестоко.

Разкъсвам дългите му нощи.

По него хвърлям камък,

душата му откъртвам.

Предавам го

на премълчаната съдба.

Обесен на тъгата ми,

душа му давам

от самота.

Целувам го

със крясъци

и дълго, дълго

на писъците му пригласям.

Сбогувам се

със тялото му -

парченца от луна.

Отпивам

последните остатъци

от жажда.

В очите ми

накуцват вече

съсиреци

от нежност –

запушват вените ми,

пълзят като змия.

Пейзажът е

оловносив,

прашасал

лунен кратер,

край него

стъпки

газят

зелената трева.

Умирам

от платената цена.

Но казват,

когато се родя отново

ще мога

сама да нося

кръста си,

да дишам и издишвам

и моята, и чуждата

вина.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me