Капчукът тази вечер полудя -

прие сълзите на оловното небе

прегърна ги, в ръкава си ги сложи

като бонбон в устата на дете.

Ритмично, като стар часовник

заплака с февруарски глас

събуди утрото с премяна на дъждовник

градът намокри  в ранен час.

Във клоните на стария жасмин,

живеещ точно под капчука

самотен гълъб капките брои

и от любов сърцето му се пука.

По улиците, като лодки от дъги

подскачат шарени чадъри

дъждовна песен гълъба обви

 кокиче бяло моите кахъри…