Когато животът лишен е от смисъл,
когато не виждаш пътя напред,
когато съдбата държи те на прицел
и няма до тебе верен човек...
когато се гърчиш от минали болки,
когато се влачиш самотен в прахта,
когато най-малко очакваш от всичко -
до тебе отново ще спре любовта.
В усмивка на бебе,в сълзите на старец,
в забравен приятел,в добър непознат-
ще носи лекарство за твоите рани,
ще знае "Защо", ще ти каже и "Как".
Тогава приятелю,ще осъзнаеш,
че си роден за велики дела,
ще се усмихнеш и сам ще си кажеш:
"Слънце изгрява, щом свърши нощта".