Болката отново е пред теб
ново бреме е това време
и бягаш ти като полудял
вярвайки, че ще получиш може би медал.

Скиташ се из пустини и дерета,
луташ се в потайните мазета,
живота за теб е истина жестока,
с която обвиняваш на посока.

Продължаваш на мъж да ми се правиш,
вярвайки, че аз съм нищожно същество,
не осъзнаваш, колко себе си унижаваш,
но аз съм онова, което хората наричали "лайно".

За мен обаче болката е вяра,
а страхът - прикритата надежда,
любовта ми няма да престава,
да се шири навред, из твоите полета.

И днес слънцето отново грее,
вятърът играе си с косите ми,
и въпреки, че сърцето ми е като раздрана дреха,
аз ще продължа да си живея.

И аз ще живея живота си достойно,
без да обръщам внимание на молбите твои,
ще вървя натам, където знам, че някога ще срещна,
човека, който някога полека
научи ме да бъда аз човека!