Пълзи Наситата, Апостоле…

По стъпките.

По пръстите.

Спотайва се… безпаметна.

Безбожница.

Разделя брат.

На свой и чужд.

Пред кладата

на Хляба, Славата. И Кръста…

… Пълнеят в тромби. Склерозират

дните ни.

А ние в тях,

олекнали от глухото

на стрехите,

по делниците-скринове

събираме си

тихомълком

мляното.

И скрито тъпчем плявата.

В душите си…

Пълзи,проклетница – във костите.

В косите на годините

удавени.

Когато се обричахме – неверници.

За храмовете в тебе праведни.

-----

А спират още…

малолетни,

плахи,

в бяло -

сърцата ни.

В черупките на охлюви.