Малкият човек

Малкият човек стои смълчан във тъмнината,
той бори се безпомощно с тъгата.
Животът иска да го смачка за пореден път,
а Той мълчи, опразнен, разкъсвайки се в собствената плът.

До вчера Той крои мечти и планове,
усмихваше се на света свенливо,
прегръщаше живота с треперещи ръце,
учеше се да живее "талантливо".

Той искаше света да променя,
Той молеше света да го приеме,
Той грабеше с шепи греховни късмети,
отпиваше жадно от чаши, разляти.

Къде отиде Малкият човек?
Какво се случи с него?

Неусетно Малкият човек порасна,
пораснаха тревогите му тъй човешки,
пораснаха и "малките" му грешки,
в "големите" дела се Той захласна!

Но колко Голям всъщност беше Малкият човек?
... колкото бе душата му ...
... колкото бяха мечтите му ...
... Той просто бе Голям, защото се наричаше Малък човек!