В

 

разни локви се оглежда днес града

...

Над

 

тях минавам и в тях се отразявам

...

Мисля

 

как сълзите се сливат с дъжда

,

а

 

след тях локви не остават

...

Тях

 

ги има само там... в сърцето

...

Човешкото

 

сърце се къпе в локви

от

 

сълзи

...

И

 

отново по същия път то върви

...

самотно

 

, наранено, слабо

....

Очите

 

гледат локви...

а

въздухът

 

е ароматен дъжд

...

Всичко

 

е така дъждовно

,

уморено

 

и самотно

...

Тишина

 

е , щом

след

 

дъжда остават локвите

,

за

 

да го спомнят

...