Нежна нощ и падащи звезди
Прашна стая гаснещи мечти
Сред вечна пустош  млад поет
Душа любовна с дъх отнет

Лек ветрец духаше навън
И облак бурен беше в сън
Ала щом месецът изгря
Дъждец алеята обля

Той видя спомен за страстта
Тъй нежен миг на любовта
Видя очите от дъга
Видя сълза, видя тъга

В празната стая през нощта
Там някъде сред пустошта
Бавно в зловеща тъмнина
Затихва поглед в тишина