uFeel.me
Пред портрета на Ботев
Автор: sunflower,  19 февруари 2009 г. в 18:59 ч.
прочити: 1456

Затворих книгата. От нея, изпод гъстите си и черни вежди ме гледаше човек, който е дал живота си в името на свободата на своя народ. Човек, който в стиховете си е успял да събере и болката от робството, и нехайството на хората, и гордостта, и любовта към родината, към близките си. Този, който е паднал убит на връх Вола, и чийто дух и воля продължават да живеят във всяка негова дума, във всеки стих, а оттам и в нас. И този велик човек е Христо Ботев.

          Оставям книгата, а погледът и думите му все още се открояват ярко в съзнанието ми. Почувствах се както горда, така и засрамена. А стиховете му, писани преди толкова много време, ми се струват като пряко обръщение към нас сега. И думите му, както успяват да запалят в мен пламък от топлота и любов към родината, така и да прогорят рани, заради действителността, в която живеем – нашето сега.

         Какво знаем и можем да кажем за Ботев? Още от съвсем малки, когато ни попитат кой е той, повтаряме едно и също изречение. Ботев е поет и революционер, роден в град Калофер, дал живота си за родина. Толкова кратко и просто събираме един цял живот, изпълнен с борби и терзания, любов и отдаденост и всичко това в името на България. И все пак в това изречение се съдържа цялата истина за Ботев. Предадена семпло и някак далечно и незаинтересовано, но това е в основни точки животът му, който следва линията, чиято основна цел е да бъде освободен един народ, неговият народ. За мен Ботев винаги е бил светъл пример, оставил трайна следа в историята ни. Пример за смелост и сила. Само един отправен поглед към портрета му и сякаш виждаш величествената му осанка. А в неговия поглед се чете решителност, този поглед успява да вдъхне както сигурност, така и респект. И знаейки съдбата на човека, който ме гледа от портрета, изпитвам още по – голямо възхищение от факта, че съм българка, че той е част от историята на моя народ.

         Мога да чета думите му, излети сякаш като песен, на един дъх. От тях би могло да се почерпи не една мъдрост. Прелиствайки стихотворенията му едно след друго, се изпълвам с все повече чувства, които бушуват в мен и ме разпокъсват на две, защото макар да поемам част от любовта, с която е писал за родината ни, то не мога да не почувствам и срама от така наречените патриоти, с които е била изпълнена всяка механа, и които са стояли, чакали и търпели робството и освен пиянските си приказки, не са сторили нищо в името на своята родина и лична свобода. Как да не почувстваш срам, когато осъзнаеш, че както тогава, така и сега около теб е пълно със страхливци. Всяко време има своите лъжепатриоти, затова и в някои от стиховете му успявам да усетя упрека, отправен към нас и нашето поколение. Струват ми се толкова живи, сякаш са написани преди година или две, а не преди цяло столетие. Явно всяко общество има своите патриоти, хора, борещи се, за благото на другите, и такива които се спотайват и се опитват да стоят далеч от всяка отговорност. Благодарение на стиховете му си давам сметка, че въпреки това, че ще срещнеш хора и от двата типа, че и от трети и четвърти, си струва да се бориш за това, което обичаш.

         Няма по – достойна смърт от тази в името на родината. Самият той е казал: “ тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.” И е точно така. Ботев ще живее вечно в нас и ще си спомняме за него, защото е един от хората, които будят във всеки гордост и го карат да не забравя своята история.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me