Боооже, цял ден не спря да вали!
Мръсна ли беше душата на делника,
та толкова сняг се изсипа? 
Всички мои следи
под киша заровени хлипат.
Може ли бялото 
на тази присъда от лед
да пречисти, преди да убие?
Приказка чудна, но само наглед,
троши сърцето ми, 
нямам къде да го скрия.
Сънувах сняг, дълго, дълго преди
да ослани кръвта ми и да ми вземе
топлината на тялото - в статуя ме вкамени.
Има дни, в които животът е такова бреме!