Не си отивай! Остани със мен!
Какво че няма лесно да заспя?
Това бе мрачен, скучен ден,
не искам и нощта си да проспя.

Какво си ти за мен? Сън? Блян?
Тъга и сълзи? Болка и стенание?
Бял гълъб в светлина облян,
или най искреното ми признание.

А може би надежда че след време,
ще заспивам със усмивка на уста,
че няма да ме гони тежко бреме
и няма да летя към пропастта.

Аз знам ще дойде светъл ден
и тебе с друго име ще те има:
"Реалност" ще си ти за мен
а не "Мечта" - недостижима.