Сама дойдох, сама ще си отида!
Дори не си помисляй да ме спреш.
Да ме изпратиш ли? Не ти ли стига?
Кога най - после ще ме разбереш?
Защо да се измъчваме взаимно?
Защо не можем ей така да спрем?
Защо все тъй да гледаме наивно,
без истината просто да прозрем?

Разбирам те! Отново си се влюбил.
Във нея ти утеха намери!
Не се кори, че нещо си загубил
и най добре на себе си прости.
Защо в очите ти блестят сълзи?
Нима боли те че се свърши като на корида?
Tи недей да ме изпращаш и прости!
Аз сама дойдох при теб
и сама ще си отида.