Далечните ридания на вятъра,
от там те чувам да проплакваш,
цигулките към мене бягаха...
Пробождаха с омраза тишината.
чувствата като хербарий съхнат тихо,
ще литна, искам си крилете,
искам си последната молитва!
И шепотът ти искам да дочувам,
не спирай със дланта си ветровете,
фенерите на улицата запали,
искам пътят ми към теб да свети.
Аз идвам, тръгнал съм отдавна,
устните ти кървави, сатенени!
Не искам да целувам хладни...
Двамата! Спомни си! Като някога!
Белязани от раждането до смъртта,
ще полетиш надолу, но ръката ти...
Ще стиска моята ръка!