Плача, но защо? Дали беше от разочарованието,
че всичко е един фалш или от това,
че даже и мечтите ми са комерсиални и банални.

Аз зная, не всичко що лети, се и яде, 
но сякаш искам да живея с една красива илюзия,
за да вярвам в нещо красиво, макар и фалшиво.

Залутах се в розовия мрак на собствените си надежди и видях там
капчици роса от сълзите на отминали лета... сенки блуждаят в главата ми,
но ще спася съзнанието си от Делата Ми...

Обърквам се, започвам да крещя,
страх ме е от тъмнината и се връщам аз отново
на розовия пухкав облак на заблудата, че всичко е прекрасно...