Отново си седя самотен вкъщи и те чакам. Чакам да се появиш, а теб те няма, чакам да те срещна, но явно пътищата ни се разминават. Не искам повече да чакам, желая те до мен, да те чувствам всеки ден, всеки миг.
  Докога ще продължава всичко?! Писна ми! Ще полудея! В мен ли е проблемът? Ако е в мен просто ми кажи, кажи къде греша. А може би изобщо и не съм те срещал... знам ли!? Да, докосвал съм се до теб, бил съм близо, но не съм те изживял, не съм опитал сладките ти плодове, а изгарям за това. Нямаш никаква представа колко много те очаквам. Знам, че твоята магия е огромна, не искам вечно да те чакам, просто искам да те изживея, от вълшебството ти да полудея. Колко ми остава?
  Искам просто сутрин като се събудя да си до мен, да усещам подкрепата ти, да видя искрящата ти усмивка, да знам, че има
заради кого да живея. Много ли искам?
  Кажи ми какво трябва да направя, само ми кажи, каквото и да е то. Омръзна ми тази самота, вземи си я, отведи я от мен! Как ли? Просто трябва да те срещна, трябва, но дори и да се криеш, аз ще те открия, не се съмнявай. Щом трябва още да се боря, ще го сторя, но помни, правя го заради теб, а когато те срещна ще ти се наслаждавам и ще напишем нашата приказна история - най-чувствената, най-красивата, най-лудата, но неповторима!