Ето го и днешния пореден ден
в който пак съм тъжен и сломен,
защото теб те няма
и малко се разминахме със тебе двама.
Нямаш никаква представа,
че всяка част от мен те обожава,
непрестанно мисля все за теб
пред очите ми е слънчевият ти портрет.
Нуждая се да си до мен,
да те чувствам близо всеки Божи ден.
Но нещо май че се обърка,
на прага е да ме побърка.
Непрестанно всеки ден се чудя,
а в душата ми вилнее буря,
чудя се какво се случва с нас
и търся вярната посока със компас.
Стрелката сочи все към теб
вече стотен път поред.
Виж, не съм те опознал достатъчно,
но нещо в тебе е загадъчно,
доста време вече го гадая
и не мога да го осъзная.
Мисля, че това ни пречи,
затова изказваме понякога опасни речи.
Вярвам в твоята добра душа,
знам, че надарена е със доброта,
виждам светлите лъчи във нея
и да те познавам се гордея.
Имам ти доверие безкрайно
искам то да бъде вечно трайно.
Мечтая да изпитваш същото към мен
и да бъдем най-щастливият тандем,
но трябва да изминем дълъг път,
за да създадем свой собствен кът.
Ще ни се пречкат купища проблеми
кой от кой все по-големи,
но ако един на друг държим
с лекота ще ги решим.
Така се чувства моята душа
и се надявам с твоята да е така.
И запомни, не искам ний до тук да спрем,
а да бъдеш най-щастлива с мен!

      2006