Чешмата до вратата пак е същата.
Пътеката до нея все така ме води.
Учудено ме гледа как завръщам се
в сънищата си, които не пребродих.

Асмата заснежена е и много бяла,
тъй както бяло беше детството.
Сънувам днес. Не съм осиротяла -
спомени ме парят със вълшебство.

Оборът сякаш почна да се пълни,
кокошчици по двора кудкудякат.
Този път усмивката ми ще осъмне,
баба, дядо както някога ме чакат.

Сплетени са тази нощ и плитките,
пак със панделки заплела ги е баба.
Отекват някъде на дядо стъпките.
Чувам моя смях. Полита през дувара

и стели се, и се извива над полята,
по малките пътечки бяга и лудува.
Зима е, а сякаш се завръща лято.
Хубаво е детството си да сънуваш.