Изтрий сълзите ми, изтрий
със своите длани кадифено меки,
в очите мои звездица да изгрей,
тъгата да отпратим надалеко.

Искрицата любов стаена във жарта,
със нова сила пак ще пламне,
и в мъртвите зеници на плътта,
живота необятен ще се върне.

Подай ръка и нека тръгнем двама,
напред води ме като мъничко дете,
от твоята прегръдка топла се нуждая,
сърцето да почувствам с моето сърце.

Изтрий сълзите ми, изтрий,
че парят като въглени лицето,
не ги ли спреш ще стигнат знай,
надолу, надълбоко във сърцето.

А във сърцето ми живееш ти,
обгърнала съм те с любов красива,
с една сълза, сълзата - огън загаси,
за да запазиш любовта ми жива.