Мислех, че имам истински приятели,

но явно съм грешала.

Къде изчезнахте,

когато имах нужда от вас?

Защо ме изоставихте

сякаш съм някоя непозната?

Като малките деца

в сиропиталища захвърлен,

сами, без да има кой да им даде

майчина или бащинска прегръдка.

Сами  без подкрепа,

без да знаят кои са всъщност.

Защо ме карате

да се чувствам по този начин...

нима го заслужих с нещо?

И ето пак въпросите задавам,

но без да има някой,

който да ми отговори...