Какъв сковаващ сън…

Кръвта попива синьото.

И тялото

отвън

прилича на пустиня,

посипала следи

от минали години.

С отворени уста…

За още глътка въздух.

Капан  - във този свят.

И свобода… във онзи…

Говорил е. Навярно.

С последната молитва

прегърнал и нощта…

Облякъл свойте рани

в небе за сто живота.

За огън.

За любов.

За път… За топъл поглед…

Отдавна бил в затвор.

За болестта си знаел…

Какъв сковаващ сън

живее там… Накрая.

В очите спят поточета.

(Приличат днес на рана.)

Написано четливо.С красив и равен почерк:

«Намерен е клошар.

На спирка 'Панорама‘ ».