Търся бряг под стръмните скали.
Над тази пропаст преди броях звездите.
Отдолу чува се бушуващо море,
на мойте мисли с танц отвръщат ми вълните.

Сърдита съм...
а достолепните дървета накланят се,
пропукват  и клоните се кършат 
под тежестта на  виещи... освирепели  ветрове.

Като, че усещайки гнева и в моето изстрадало сърце,
пред мен завихрят се и с по-страшна сила се понасят,
парче от болката с пожълтелите листа да отнесат...

Там долу някъде бе онзи плаж,
с най-ситния и нежен пясък.
Но тази вечер морската шир прелива в мастилено черна,
безкрайност...

Погледнах небето, дали ще вали...?
Прониза мрака и бързо се скри сребрист, метален отблясък...
Ах, как обичам когато вали!
Красива стихия е бурята...


23.02.2009 г.