О, мое спасение...

Сега седиш пред мен
и щракаш си с пръсти
някак безгрижно.
Прегръщам те,целувам
и после се обръщам някъде назад...
И поемам своя път,
защо си ми?
Потъвам в бяг,
далеч от теб, спасение,
не ти искам милостинята.
Не прося.

О ти, спасение мое...

Ти викаш след мен -
Спри, върни се, на къде? -
но аз не спирам,
не се обръщам.
Ще се боря сам,
и свещичка ще ти паля всяка нощ,
загледан през прозореца отворен към света.

Погледни,
загледай се в кошницата,
която държиш...
Вътре само грехове и обиди.
С това ли ще ме спасиш?
О, спасение мое...

Отхвърлям те.
Притрябвала ми е твоята милостиня...
Някакви дребни стотинки
за бедната душа.

Не, грешиш.
Моята душа грешница не е.
Тя е сладко мръсна,
опиянена от любов
и в нея се раждат дъги.

О,спасение мое,
няма да се обърна.
Аз избрах моят път.
Не е лесен, никак даже,
но избрах.
И ще живея.