Думите не са достатъчни...
Всяка сричка тежи...
И боли...
И безмълвно преглъщаш
И в тишината се взираш...
И пак боли...
Лицемерни очи
гледат зад завеси
На лъжливи характери...
И отново боли...
Всичко се стапя като свещ
И тялото за душата е пещ...
Подклаждан от съжаления и сълзи...
И как боли...
Боли ни за това,че сме хора ли?
Болките ли ни правят човеци?
Усещаме,че ни боли...дали?
Дали го чувстваме?
Или си го имаме?
Да ни боли?
Или болката е наш вроден порок?
И всеки ден се изкривяваме от болките си...
И пак се оплакваме:
"И пак ме боли..."