Преплитат се във мене мисли,
по една загубена
от времето любов
от нежеланата раздяла
от не угасващата в мене страст.
Преплитат се във мене мисли
и спомените се въртят край тях,
за дните отлетели на моята любов,
и плаха аз стоя не смееща очите да отворя
за да видя истината с тях.
Летят край мене твоите слова,
а едничка дума раздяла,
пари в моята душа.
Стоя сама сред четири стени,
пуша поредна цигара,
мълчаливо навела глава,
и отново връщам се към дните в които
за мен ти бе единствено
желан и чакан непознат.
А как желаех,
аз тогава да ме прегръщат твоите ръце
да чувствам как над мене тупка твоето сърце.
После дните на надежди празни,
на очакване,
на трепет и мечти,
ужасно дълги ми се струваха дори,
а после сякаш беше чудо,
погледнах пред мен стоеше ти
и мислех си колко ли дълго сънят ще продължи.
Преплитат се във мене мисли,
за дните за миговете чудни прекарани със теб,
но стига спомени,
но стига думи,
във мене  нещо вика и крещи
искам аз да мога да заплача,
но от сълзите повече боли и ненужни са дори.
Преплитат се във мене мисли,
да те забравя ли кажи ми как кажи.