uFeel.me
Жалко
Автор: nel88,  24 февруари 2009 г. в 23:03 ч.
прочити: 269

До твоя дом пътека ме отведе

тъй стръмна и осеяна с лъжи

ръката ми в(ъв) твоята оплете,

и търсеща все твоите очи.


Остави ме до входната врата

тъй лесно без усилие отключи

покани ме с(ъс) капка суета,

но там и чувствата си ти заключи.


Предложи ми сърцето и душата,

но истината тъй умело скри

отдавна в тях живееше сланата

попари ме и мен - уви.


Сега си тръгвам празна и сама

не ме боли, по скоро чувствам гняв

спечели време, повече загуби

за жалката любов от теб узнах.


 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me