До твоя дом пътека ме отведе
тъй стръмна и осеяна с лъжи
ръката ми в(ъв) твоята оплете,
и търсеща все твоите очи.
Остави ме до входната врата
тъй лесно без усилие отключи
покани ме с(ъс) капка суета,
но там и чувствата си ти заключи.
Предложи ми сърцето и душата,
но истината тъй умело скри
отдавна в тях живееше сланата
попари ме и мен - уви.
Сега си тръгвам празна и сама
не ме боли, по скоро чувствам гняв
спечели време, повече загуби
за жалката любов от теб узнах.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me