Избухна залезът в пожар,
горчиво в спомена надничам,
на масата оставен дар
от някогашното"обичам" -

проплаква бледото стъкло
с въздишката на празна чаша,
немее пустото легло
с око на хищник дебнещ в здрача.

Отиде си! И пустота
заля и нощите, и дните...
На масата стои сама
чашата, в спомени отпити.