Каквото и да кажеш - ми е все едно.

Каквото и да правиш – ще те спра пренебрежително.

Каквото и да искаш обратното за мене е сега.

За каквото и да мечтаеш, отдавна за мене е отминала илюзия.

Искаш да те видя – сляпа съм сега!

Искаш да те чуя – глуха съм сега!

Искаш да ме докоснеш – безплътна съм сега!

Искаш да ме имаш, но как като мъртва съм за теб сега!

Уби ме, с ледени огньове и обсипа с дъжд от есенни листа.

А сега, когато обърна се за теб света –

Когато огньовете се разгоряха...

И в буйни пламъци изгаряш като в клада.

Когато листата разцъфтяха в уханни пролетни цветя...

Но уви, бездиханна е за мен сега и пролетта и любовта!

Сърцето ми скова го зима.

И пустошта и самотата владеят там сега!

А аз все още вярвам, че ще дойде отново пролетта.

А с нея и така желаната мечта – да разпали някой любовта.

С болка казвам, че няма да си ти!

За мене просто забрави!

Изтръгнах те от мислите, сърцето и душата...

Но знай, че не го желах.

Бях принудена на сила да убия любовта в мен, макар и толкова красива!

Бях принудена от теб!

Сега ме молиш да се върна...

Но този път съм аз на ред...

НЯМА да ме върнеш...нямаш сила за това!

А аз...

По – силна съм от всякога !

И не ме е страх... че оставам сам сама!!!