... И се затвори вратата...
но този път заболя...
На прага на съзнанието ти
втечних се...
бях като вода...
и като розова пара
изпарих се...
от съзнанието ти...
Ние хората в розово
сме облечени,
а черното си е все така стаено
зад вратите на душите ни...
Розови дрехи и бели мечти...
Думи... Болки...
сълзи...
Всички са така смесени...
И зад вратите си се губим,
в черното се самооткриваме,
където и ние сме петно
в това черно...