Знаеш ли какво ме боли най-много
и потрепва, когато ме гледаш така строго -
сърцето ми малко и смутено,
от твоето безразличие тъй сломено...

Биеше силно и щастливо,
пред теб ставаше така игриво
А когато погледът ти в мен се впереше,
сърцето ми в момента се разтреперваше

А сега то се чуди защо е така,
защо не може да се докосне до твоята душа,
защо не вижда искрите...
Къде ли са сега мечтите?

В тъмнина е то сломено,
чакащо и примирено...
но няма нищо от теб,
а сърцето те очаква - дори покрито с лед!

Питаш ме защо не може да те забрави,
защо не може да заздрави своите рани...
Аз безсилна съм... съжалявам,
и не мога от теб да избягам

А сърцето се бори безуспешно
и плаче тъй безутешно,
но ти не си до мен въпреки това,
така е... не те интересува!
Че не мога да те забравя, прости,
ела и ме прегърни,
сърцето ми стопли!