Не казвай думи
тихичко поспри се...
Нека да говорим със души,
от очите мойта мисъл
твоята да заплени...
тъй нежна, мило мълчалива
сгушена в(ъв) силната ти длан,
нека мисълта ми те опива,
за да мога нещо да ти дам.
Не казвай дума...
Тихичко поспри се...
Завий ме топло с мисълта,
щастливо да ме гали в дните
мирисът на нейната ръка...
Не казвай нищо...
Просто целуни ме...
Влюбено... С(ъс) мисълта!